Triticum monococcum ssp. monococcum Cultivated einkorn е див вид пшеница и се счита за първото "опитомено" зърно от човек.
Triticum monococcum ssp. monococcum Cultivated einkorn, (Einkorn на немски език) е див вид пшеница и се счита за първото "опитомено" зърно от човек. Предполага се, че това се е случило преди около 11 000 г. пр.н.е. в Близкия изток. Triticum monococcum ssp. monococcum Cultivated einkorn е домашната форма на дивия Triticum baeoticum.
И до днес Triticum monococcum обикновено расте диво в хълмистата земя в северната част на плодородния полумесец (региони Тигър-Ефрат) и в Анадола, въпреки че има по-широко разпространение, достигащо на запад до Балканите и на юг до Йордания. Triticum monococcum е диплоиден вид (2n = 14 хромозоми), с твърда покривна люспа и плътно положени зърна. Култивираната форма се различава от дивата само по това, че семената са по-големи и класовете остават цели при съзряването.
Предполага се, че Triticum monococcum ssp. monococcum Cultivated einkorn е пренесен на Балканския полуостров около средата на VІІ хилядолетие пр. Хр. от преселници от Мала Азия. В България тази житна културата е популярна с името Лимец.
През бронзовата епоха Балканският полуостров е бил засяган от множество преселения. В резултат от смесването на пришълците със завареното население в източната част на Балканския полуостров, постепенно се оформил древният тракийски народ. Резултатите от разкопки на селища от този период показват, че от земеделските култивирани растения, най-разпространените са лимецът и ечемикът. За разлика от тях, пшеницата не е от особено значение за изхранването на населението до периода на античността.
Друго доказателство за това, че траките са отглеждали и са се хранели основно с лимец, е казаното от древногръцкия философ Теофраст. В ботаническия си труд Historia Plantarum той описва тракийското жито така: „тракийското жито има много люспи и никне късно, поради студовете”. Както е добре известно, зърната на лимеца съвсем не са лесни за обработка. За да се смелят на брашно, първо трябва да се премахнат всички люспи. Те са четири слоя и процесът по олющване, за разлика от този при други житни култури, е по-сложен и бавен.
С увеличаване на населението на полуострова през късната античност и нарастващата нужда от големи количества зърно, Лимецът постепенно е изместен от двузърнестите Емер и Спелта. Въпреки това той е отглеждан в Южна България до средата на XX век. До преди 15-20 години Лимецът растеше по изоставени планински ниви, без никаква човешка намеса.
През последните години в България се възражда интересът към тази традиционна житна култура. Химически анализи, извършени от канадски учени (E.-S.M. ABDEL-AAL, P. HUCL, AND F.W.SOSULSKI, Cereal Chemists 72(6):621-624) показват, че Лимецът притежава по-добри показатели за съдържанието на полезни протеини, минерали и витамини в сравнение с тези на трърдата пшеница и спелтата.
| Съдържание в 100 г продукт: | Пшеница-твърда | Спелта | Лимец |
|---|---|---|---|
| Фосфор (P) | 360 mg | 350-370 mg | 415 mg |
| Калий (К) | 305 mg | 375 mg | 390 mg |
| β-каротин (провитамин А) | 408 IU | 286-782 IU | 914 IU |
| Pетинол (витамин А) | 42,6 IU | 30,7-80,9 IU | 93,8 IU |
| Рибофлавин (витамин В2) | - | 0,14 mg | 0,5 mg |
| Пиридоксин (Витамин В6) | 0,36 mg | 0,35-042 mg | 0,49 mg |
Сравнително изследване между хляб от пшеница и хляб от лимец през 2015 г., направено в Института по криобиология и хранителни технологии в гр. София, показва следното: Изследван е химическият състав на брашно от лимец и е сравнен с този на брашно от пшеница. Лимецът е показал по-високо съдържание на протеини (15-15,5%) от пшеницата (9,3%), богат е на минерални вещества 1,78-2,16%, като количеството на някои от тях (желязо, цинк и магнезий) e 4-5 пъти по-високо в сравнение с пшеницата.
Направено е опитно лабораторно изпичане на хляб от лимец и пшеничен хляб от брашно тип 500. Уточнени са параметрите на ферментация и изпичане на хляба. Направен е сравнителен анализ за химичен състав, макро и микроелементи и мастнокиселинен състав на хляб от пшеница и лимец. Белият хляб и хлябът от лимец са богати на ненаситени мастни киселини. Общото съдържание на омега-3 мастни киселини в белия хляб е 0,35 g/100 g и двойно по-високо в хляба от лимец - 0,99 g/100 g, докато общото съдържание на омега-6 мастни киселини не се различава съществено между двата вида хляб.
